ЦАНИ ГИНЧЕВ ШКИПЪРНЕЕВ е роден през м. август 1832 г.(вж. Кратка Българска енциклопедия – том 2 на БАН от 1964 г. и книгата на Димо Минев “Град Лясковец – минало и сегашно състояние” издадена в 1944 г.). Учил се в селищното килийно училище, после в Метоха при Петропавловския манастир под ръководството на игумена му Максим Райкович, след това и в Търново при Никола Златарски.

През 1846 г. едва 14 годишен отива „на бахча” в Букурещ. През 1848 г. – 16 годишен, става градинар в Бялград – Сърбия. Спечелил пари, за да продължи образованието си в Бялградската гимназия. В Бялград се запознава с Раковски, сближил се с него и станал член на легията му. От 1858 година – вече 26 годишен – отишъл в Одеса, където живял с Раковски в една квартира.

Станал сътрудник на етнографския труд на Раковски „Показалец”, в който авторът отпечатал народни песни, приказки, обредни обичаи и вярвания, както и народен календар. Гинчев преписвал, коригирал труда на Раковски, дори разпродавал книгите му в Бесарабия и Молдова.

Пред 1860 г. се разделил с Раковски и отишъл в Киев, където две години следвал в Кишиневския университет естествени науки.

 От 1862 г. станал учител в българската колония Карагач в Бесарабия, където останал седем години. През 1864 г. идвайки за кратко в България се оженил за дъщерята на виден търновски търговец.

През 1868 г. отпечатал в Бесарабия – в списание „Общ труд” народни умотворения.

Окончателно се завърнал в България 38 годишен, когато в 1870 г. издал в Русе, където станал учител, първата си стихосбирка „Български басни”, а през следващата 1871 г. издал и учебник по „Земляделие за всекиго”. През 1872 г. отпечатал в Цариград своята балада „Неожидана среща”, в която разказвал за поверието да се вгражда женска сянка в нова сграда или строеж.

На 41 години се преместил за учител в Габрово, където бил учител и брат му Петър Генчев, за да преподава там естествени науки (история), химия и черковнославянски език. Тогава участвал и в подготовката на въстанието на Цанко Дюстабанов. След провала на въстанието – по внушение на габровските чорбаджии, учителите от Априловската гимназия били изловени и откарани на съд в Търново. След двумесечен престой в затвора Цани Гинчев бил назначен за Окръжен управител на гр.Оряхово.

От 1 юли 1880 г. петдесетгодишният Цани отново станал учител и бил назначен за Училищен инспектор във Врачанското и Оряховското учебни окръжия, както и за първостепенен учител в Лом.

През 1886 г. Цани Гинчев, вече 54 годишен, се премества като учител в Търновската девическа гимназия по български език и литература и естествена история. Едновременно с това от следващата 1867 г. става издател и на списание „Труд”, в което и печата свои трудове. През първата година това е „Няколко думи за историята на нашето градинарство”, на следващата 1888 г., повестта си „Зиналата стена”, а през 1890 г. и повестта „Ганчо Косерката”. На 60 годишна възраст през 1892 г. Гинчев издава повестта си „Женитба”, както и „Писма за корените и законите на българския език” и „Седянка”.

След 30 годишно учителстване в чужбина и в България, Цани Гинчев през 1893 г.се оттегля от професията учител, но става член и ревностен сътрудник на образуваното по негово време Книжовно дружество (превърнало се по-късно в Българска академия на науките). Сътрудничи на сборници , списания и вестници отпреди и след Освобождението в духа на народознанието и литературата.

През м. юли 1894 година Гинчев участва на І конгрес на българските публицистика.

По случай 50 годишнината на Българския печат в София и макар вече 62 годишен весели участниците, играел хора и ръченици и се простудил. След няколко дни на 26 юли починал в дома на брат си Петър Генчев в София. Погребан е на държавни разноски в Софийските гробища.

След себе си Цани Гинчев оставя незаличима следа със своето творчество, народополезна дейност и родолюбие. Човекът, който е работил денонощно и не уморно , оставя незабравими балади, повести, патриотични и лирични стихотворения, научни статии по езикови, землеобработващи и битови въпроси, вкл. и незавършена енциклопедия на болестите и лекуването им с билки (Лекарственик – 77 билки за 77.5 болести).

В България едва ли има човек, който да не знае баснята за лъжливото овчарче.

На негово име днес в България има кръстено село в Шуменския регион, а три училища в страната – едно в кв. Слатина на София, едно в гр. Бяла Слатина и едно в гр. Лясковец – имат за свой патрон Цани Гинчев.